Елена и философите : Ескизи към една Философия на нежността : Ч. 1.

Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна – от повече от двадесет и пет века – най-напред да се пита заедно с Пиндар защо “Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове”... Ако отговорът е: човекът – изобщо – не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че “накъдето и да погледнат, насреща им се усмихва Елена, облъхнатият от сладостна чувственост идеален образ на тяхното съществуване” (Ницше, “Раждането на трагедията). Мраморните бюстове на Елена обаче не се усмихват и за цели епохи не тази красота е идеален образ на съществуването. Разликите и приликите с гърците, разликите и приликите между вижданията за красиво на едно или друго време са поценни за философската ЕстЕтика, когато се опитва да осъзнае преживяването, историческото, конкретното, тук-и-сега отношение към самата необходимост от красота.