Аудио-визията. Производство, разпространение, показване.

Както в другите сектори на икономиката, така и в аудио-визията, благодарение на цифровизацията правилата на търсенето и предлагането се променят. В тази нова цифрова среда, фокусът е преместен от "продукта" към "потребителя". В следващите страници са разгледани някои аспекти от промените, наложени от цифровизацията конкретно във филморазпространението и показването на аудио-визуално съдържание.

Дигиталният запис не само опростява начина на заснемане и подобрява качеството на изображението, но и осигурява по-голяма свобода на творците при осъществяването на техните идеи. Разходите за консумативи и монтаж са многократно намалени, като в същото време възможностите за установяване на контакти и разпространение чрез интернет са многобройни.

В киното тази новост е предхождана и съпътствана от промени в средата за възприемане на продукта на екранното творчество. Като част от културната индустрия филмовият показ и разпространение се основават на познаването както на пазара, така и на предлагания продукт или услуга. Влияние оказват икономическите условия, конкурентните фирми и алтернативните дейности и занимания. Освен текстуалният аспект на посланията, предавани чрез движещи се изображения, киното като културна практика формира и нов вид театри и зрителски навици. Робърт Арнолд казва, че „разбирането за „ходенето на кино” като исторически детерминирана социална практика е необходимата отправна точка за теорията на възприемането на филма”. [1]

Съществуват изследвания, които проследяват променящите се връзки между филмовата форма, кинозалата и технологиите в киното. В тях се разглежда историческото развитие на никелодеоните, кино палатите, навлизането на звука в киното, автокиното и мултиплексите. Други изследователи, като Джанет Уаскоу, акцентират върху индустриалната структура, особено върху икономическите връзки между продукция, разпространение и показ [2]. Докато Робърт Алън подчертава необходимостта от разглеждането на кино-рецепцията като концепция, в която се срещат и си взаимодействат компоненти на индустриални форми (показ), социално-демографски характеристики (аудиторията) и контекста на прожекцията [3].

Именно поради факта, че дигитализацията премахна някои от невъзстановимите разходи [4], свързани с производство на филми, вече разпространението им може да се осъществи чрез нов микс от стари и нови техники за маркетинг, подпомагани от машините за търсене на информация в интернет.