Как работи литературната история? : Нови съчинения в три тома : Литературноисторически обзорни сюжети : Т. 1.

Тритомникът „Как работи литературната история?“ събира писани през последните десет години студии, статии, етюди, очерци, есета, посветени на проблеми, стилови насоки, тематични доминанти, персоналистични проявления от (предимно) българската литература и литературна култура. Първият том – „Литературноисторически обзорни сюжети“, обхваща хронологически явления от близо два века: от 1868 г. – първата година на новобългарската литература, до мистификационните постмодерни игри с антологийното и до последния голям литературен скандал около „Литературен вестник“ (2016 г.). Средищна в композиционния замисъл тук е проблематиката на изблиците на авангардисткото от 20-те години на ХХ век. Но все пак вниманието е съсредоточено предимно към типологията на жестовете и биографическите обрати на достолепните писателски фигури (Иван Вазов, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Константин Величков, Константин Константинов, Атанас Далчев, Николай Кънчев), към „вечни“ обекти и теми на литературата (пътуванията, морето, пространствата на родното). Но тези литературноисторически сюжети знаят, че литературата се движи в неочаквани посоки, че при нея изключително важни са обратите, преломите, взривовете, че винаги трябва да знаем за смисъла на пародийното, ироничното, смешното. Може би точно истинската литературна история не „изхвърля“ нищо?