Несъвършената градина

Книгата е знакова за работата на Цветан Тодоров, представяща възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констант, Декарт, Монтескьо, Русо. Заглавието й отпраща към това, че човешкото съществуване е като “недовършената градина”. Отделено е внимание на човешкото желание за независимост, на възхвалата на самотата, на разграничението между дейния живот и  съзерцателния живот, на индивида като цел, на човешката участ, дълга и насладата, любовта-радост и любовта-желание. Френската критика определя книгата като апостолска, съдържаща и най-пълната визия и оценка за модерността. Хуманизмът на Цветан Тодоров се явява не алтернатива, а ключ за разбиране на модерността – пише в предговора си към книгата проф. Стоян Атанасов. В последните страници на своето изследване Тодоров казва: “Скалата на Сезиф – или някоя друга точно до него – неспирно се търкаля обратно по нанадолнището, но съдбата на Сезиф не е проклятие, просто такава е човешката участ, която не е нито завършена, нито съвършена. Тя прилича по-скоро на алхимична операция – състои се в превръщането на относителното в абсолют и в изграждането на нещо солидно от най-неустойчивите материали.”