Александър Гиргинов е роден на 29 април 1879 г. във Велико Търново. Учи право и защитава докторска степен в Лайпциг. След завършването си работи като адвокат в България. Виден политик и общественик, той е един от ръководителите на Демократическата партия. В периода 1908–1944 г. Гиргинов е народен представител в девет парламента и министър в пет правителства. През 1945 г., заради участието си в кабинета на К. Муравиев (2–9 септември 1944 г.), е осъден от т. нар. Народен съд на една година лишаване от свобода и на една година лишаване от граждански права (присъдата е отменена с решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд на Република България). През 1947 г. със заповед на МВР Гиргинов е изселен заедно със семейството си от София и въдворен на принудително местожителство в Разград, а по-късно и в Дулово. Обект е на постоянно наблюдение от органите на Държавна сигурност. През 1952 е изпратен за седем години в лагера „Белене“, където умира година по-късно.
